Hiatus

•сряда,август 26, 2015 • Вашият коментар

Случват се все още неща с мен, жива съм… Например вчера във влака към Виена четири красиви английски младежа се опитваха да си припомнят всички думи на френски, които знаят. Бяха толкова прекрасни и сладки :)!

Но не затова се върнах в моя тъмен задушевен блог. Всъщност от известно време се каня да извадя на светло моето друго позабравено творчество – картините ми. Преди да ги изядат мишките, или ги отнесе наводнение, заснех всички с фотоапарат и малко по малко ще ги пускам на свобода…

Тъкмо го стъкмих:

https://thesilversection.wordpress.com

 

Advertisements

Без заглавие

•петък,ноември 18, 2011 • има 1 коментар

Колко е тъжен този блог – напълно забравен, плуващ в празното, нетърсещ… Авторката му няма нужда да споделя, не търси никого… Впрочем понастоящем търси академична работа.

Поздрави,
а.

Сив ден, дърво и вестник

•петък,ноември 18, 2011 • Вашият коментар

Една седмица в Торонто

•неделя,декември 5, 2010 • Вашият коментар

СЛЕД ДЪЖДА

Писък на момиче откъм улицата. Дълъг и смущаващ.

-O. My. God. Let’s get out of here!

Глас на момче и кикот на тинейджъри. Беше към 11:30 преди обяд, когато врявата откъм основното училище Бевърли от другата страна на улицата ме накара да се разсъбудя. Дотогава се ровех в новините в интернет и сънливо ядях овесени ядки. Мудно започва понеделника, хич не обичам така.

Хвърлям записки в чантата, по които ще мисля в офиса и се заприготвям да излизам. Стресната от писъка започнах да забелязвам повече неща около себе си – черната котка на съседите във вечното си дебнене се спотайва в дворчето под прозореца; очите й са оранжеви; времето е необичайно топло; улиците и старите коли паркирани на Хурон стрийт са измити от дъжда. Най-силното усещане в мен обаче е за идващата настинка след вчерашното пътешествие из дъждовно Онтарио. Имам чувството, че в мозъка ми се търкат балони пълни с вода. И на всичкото отгоре трябваше да изхвърля единствените си обувки за мокро време, които донесох в Канада. След дъждовното приключение вчера подгизналата кожа се напука, а в подметките на едно и също място под петата бяха зейнали дупки. Некадърни обувки.

Моята най-хубава част от деня е сутрешната разходка на път за офиса. Обикновено съм свежа, любувам се на красивите есенни цветове на дърветата, здрависвам се със зеленото ретро кабрио на Хурон и взимам стълбите до последния десети етаж, където е офиса ми. На седмия етаж вече се вижда църквата на Блоор стрийт, но днес я погледнах само за милисекунда с ъгъла на дясното си око. Цялата публикация ‘Една седмица в Торонто’

Най-доброто кисело мляко 2

•понеделник,ноември 29, 2010 • Вашият коментар

Преди няколко години, когато бях в Милано, се влюбих в местното кисело мляко.

За щастие в Торонто, Канада, където се подвизавам понастоящем, открих също толкова добро кисело мляко, което ме изпълва с радост и лактобацилус булгарикус. Казва се Астрo, Балкански стил, и всъщност е един от най-популярните йогурти тук. Moже би защото киселото мляко е на Пармалат, те май бяха италиански концерн, но млякото е точно каквото трябва да бъде – кисело, с цвик, когато го държиш отворено няколко дни. И познат българин ми каза, че от него може да се захване кисело мляко. Значи бактериите са живи.

Какво му трябва на човек, за да е доволен и сит. И колко малък е светът!

Моите дневници в публик-републик

•понеделник,ноември 29, 2010 • Вашият коментар

Както споменах преди известно време, в продължение на една седмица писах дневник в http://www.public-republic.com/ .

Интересното е, че преди няколко години, когато сайтът начеваше, една позната писателка ми го препоръча. По онова време обаче, съдейки по формата, а не по съдържанието, не харесах блога. За съжаление и до ден днешен графичната им част – илюстрации, визуални артисти, е на доста аматьорско ниво. За щастие обаче публикуват добра литература, много добри български автори, и когато редакторът на Дневници ме покани да участвам, не се колебах много дълго.

Моите дневници не са с голяма художествена стойност, но доколкото схванах формата на рубриката, целта е да са искрени и истински дневници.

Тук са моите откровения:
http://www.public-republic.com/magazine/author/lapkova

Пролет в картинка

•четвъртък,април 1, 2010 • Вашият коментар

Добър ден, Пролет!