Писма до Петър

Тъкмо я завърших. Книгата на онзи Николай Бойков, когото съм срещала на живо само веднъж май, на премиерата на Фейсконтрол, когато ми нарисува картичка с оранжева котка на зелен фон… И с когото обменях мейли покрай моите стихчета, и бара Сигет за импорт на Уникум…по тази линия нищо не направих досега.

Писмата до Петър са ми много истински и съкровени. Темата за  неосъществената любов, било тя и хомосексуална. За случващото се между редовете и улиците, по площадите и между заспиванията…

Той разказва за хора, които е срещнал в България и които поназнайват унгарски. Аз имам една такава история.

Миналото лято с Войк тръгнахме да си купуваме храна на третия ден след идването ни на къмпинг Силистар. На сутринта изядохме последното парче салам, без хляб или бисквити… Изгладнели тръгнахме да хващаме стоп за Резово, но като тръгнахме и доста си повървяхме. Никой не спираше, а и беше мъртво обедно време на пътя за края на света. По едно време спря някакъв двадесетинагодишен червен опел, бяха двойка на към над 55. Позаговорихме се, казах, че Войк е унгарец и не щеш ли шофьорът почна да говори на унгарски. Аз след една година в Будапеща още не докарвах такова произношение, а за езика да не споменавам. Та този бургазлия бил научил унгарски в младините си, за да ухажва унгарки по черноморието:). Обаче взел, че се оженил за полякиня. Жена му беше сърдечна и ни се радваше. Леля ми Хонората, също полякиня, е такава, много добра и помагаща на роднините си в беда. Понякога си мисля, че това трябва да е от католическата им вяра, не мога да си обясня иначе защо ние сме толкова по-затворени и злобливи.

Сега се чувствам странно, прочела „Писмата“, толкова биографично звучат. Кое е истина и кое не е? Какво е истина и какво значение има… Но пък силата им е истинска и вече знам няколко човека, на които бих дала книгата, за да я прочетат.

~ от zdrach на събота,януари 24, 2009.