Езерото Балатон

За противоречивите ми спомени от езерото …

Та, ето ме и мен тук. Най-сетне се наспах спокойно и среднощното ходене до тоалетната не ме събужда, както в къмпинга Venus на Балатон. Как да не ме събуди отварянето на палатката, намирането на чехлите и клеченето в неестествена позиция под входа, за да не го съборя, затварянето на палатката, вървенето през обсадената от насекоми трева до тоалетната, направо заровена от насекоми, и обратно до палатката, където трябва да се погрижа да изтупам от косата, дрехите и ноздрите си гадините, и после да се мъча да заспя на твърдата земя .

Не съм за първи път на палатка, но като че ли този път беше най-труден. „Гадините“, които по аналогия на винените мушици, ще наричам „винени комарчета“. Винените комарчета не хапеха, но бяха прекалено много вечерно време. И причиняваха особено свирепото лице на бабата чистачка, която сигурно събираше две пълни кофи с мъртви винени комарчета, загинали в трагични купчини под ярките луминисцентни лампи пред тоалетните.

Другият негатив на езерото Балатон – не е бистро. По тръстиките на брега видях бели слоеве останали от по-високи води, самата вода няколко пъти беше с една бяла пяна и тънък мръсен слой, който докато вятърът не разнесеше, не ме предразполагаше да влизам вътре. Но казват, че водата е много по-чиста от преди, защото са се погрижили канализациите да не изхвърлят мръсните води в езерото, и многото риба в него доказва, че водата става за живеене. Видях с очите си как в къмпинга уловиха доста големи парчета, колкото ръката ми, поне на 4-5 пъти. С едни умни въдици, които пищят, когато натежат, и немските дядовци тичат, за да проверят късмета си. Единият дядо имаше много хубава жена – удивителна тихоокеанска островитянка с пареро. Трябваше да се разминем при мивките, за да разбера по зрялото й лице, че всъщност тя е над 50-те поне. Чудех се дали харесва да стои на столчето си под върбата, да съзерцава езерото, да чисти уловената риба и да яде стек с горчица със своя дядо…

Въпреки неприятните моменти покрай почивката на Балатон, а може би заради тях, унгарците са направили много за удоволствието и удобството на туристите. Примерно къмпинга Venus беше три звезди (?!), със санитарен възел, който включваше тоалетната, отделение с душ-кабини, с мивки, с помещение с мивка, което се заключва, чиято цел не можах да прозра. Отделно помещение за пране, отделно външни душове и външни мивки, специална мивка за чистене на риба и специален кош за рибни отпадъци, дори детска малка мивка с ниско закрепено огледало и детска миниатюрна тоалетна чиния! Цялото това разнообразие малко ми дойде в повече, но там движението е на почит. Раз-два, от едното място на другото. Хубавото, или лошото е, че душовете са с прес-бутон, така че пестиш вода, и не можеш да си изпереш банския, неудобно е. Трябва да идеш до пералното помешение.

Плюс – можеш да играеш само срещу депозит тенис на маса и волейбол, да наемеш велосипед за 4 или 8 часа, има си ток за караваните, дори за палатките даваха столчета и маси.

Направо останах с пръст в устата. В такъв луксозен къмпинг не бях преспивала! И не беше скъпо. Препоръчвам го горещо, и всички останали на Балатонтурист.

Но най-важното, и най-първото усещане от къмпинга беше спокойствието. Началото на септември, извън сезона, хладна вода от 21-22 градуса, няколко каравани с немски рибари, една немска тинейджърска двойка, която си пиеше вино на столчета пред палатката през цялото време, в което не беше в палатката. После дойде един немски рокер с жълта палатка и страхотен кожен червен сак. И някакъв голям страховит мотор. Той лежеше на хамака си или гледаше водата. Не знам заради германското съзерцателно състояние на всички, или заради чара на Балатон, но времето беше замряло. Плувах в малкото заливче редом с подскачащи риби, и равнодушни млади патици, пекох се на ласкавото топло предесенно слънце, набрах тен и тишина.

Иначе този къмпинг беше специално хубав и заради друго. Той е на северната част на Балатон, където има планини. Селото Балатонсепезд е всъщност в планината и се катерихме по гладко асфалтирани улички, за да идем до единствената сладкарничка с оскъдно меню от прекрасен сладолед и торта от извара, която работеше от 3 следобед до 8.

Най-хубаво прекараният ден за мен беше четвъртъкът, в който наехме колела и карахме до Тихонь. Около целият Балатон има хубав колоездачески път, леко хълмист от северната страна, с много живописни гледки от двете му страни – искрящите води на езерото от едната, хълмовете с лозя и красиви селски къщи зад прецизните редове. А зад тях зелена гора. Хубави селца с бели реформистки църкви, реставрирани водни мелници и покриви от тръстика. Иначе селото Тихонь с манастира на носа, където е най-дълбокото място на езерото, и най-тясното, е и най-туристическото. Там отново се удивих как унгарците могат да превърнат сушения пипер в национален гастрономически символ и да накарат латвийските туристи, между които се промъквахме с колелата, да купуват пълни торби с червени пиперки. Пипер, пипер, но златен унгарски, и скъп!

Туристите бяха предимно германци и австрийци. Всички надписи бяха дублирани на немски, и така от много години насам. Казват, че на Балатон са се срещали източно- и западногермански части от разделени семейства през социализма. Личи си, че езерото има взискателни почитатели по хубавите къщи, не видях недовършена, абсолютно невероятни услуги, като велосамолети и вертолети, селата са хубави, реставрират се с вкус и нюх за печелене на пари. И всяко второ семейсво в Будапеща има лятна къща на Балатон. Престижно е. Но както всяко село е газифицирано и къщите са хубави тухлени постройки, стават и за зимата.

И като правя равносметка сега, Балатон е хубаво място. Разностранно, като любовната целувка на двама будапещенски пенсионери над 70-те във влака, които се бяха намерили на тамошен курорт. Радвам се, че видях това унгарско чудо. Сега си спомням как изглеждаше от влака на обратния път, последно го зърнах от най-горния североизточен край – огромно като море, слънцето в тръстиките по брега и белите платна на яхтите, златни вълнички и спокойствие.

~ от zdrach на събота,септември 6, 2008.