Hello world!
Здравей, свят!
Имах известни задръжки дали да направя свой блог, макар че публикувам стихчета и показвам без притеснения какво рисувам понякога…И си казах, че това е същото. Какво толкова, ако непознати знаят дали съм щастлива или притеснена в някой момент. А и да си мисля, че един блог ще се чете от маса хора, че ще ме преследват почитатели и вманиачени психопати ще ми пращат отрязани глави по куриер е нереалистично…Като в американски филм.
Този блог е за моите приятели, на които имам нужда да споделям какво се случва с мен. Понякога след СЛУЧКАТА, ако замълча, чувам как бие сърцето ми. Или мозъкът ми пулсира. За това ще разказвам…По-точно, ще об-думвам състоянието си, ще вдигам по-голям шум с думи, за да заглуша тишината….
Ами хайде…

Браво
Чуден блог. Айде доскоро…