•петък,ноември 20, 2009 •
Вашият коментар
Вчера бях на концерт в Българския културен институт в Будапеща. Песни на Лист, пиано и сопран. Докато се унасях в музиката задълбочено, повърхностно се вглеждах в зелените фигурални тапети на стената, кафявите дървени рамки и таван, жълто-кафявите плюшени фигурални завеси, полилеите от прозрачни пластмасови плочки. Сглобени в нещо голямо и кръгло епично, на етажи. И, о, осъзнах, че това е копие в голям мащаб на полилея в нашата детска стая. Който познавам много задълбочено, защото собственоръчно съм го разглобявала. Мразех как затъмняваше стаята, а милата ми майка беше толкова разстроена, помисли, че съм го счупила някак си… Та аз заминах нанякъде и детската стая вече не беше подвластна на моя вкус, и стария соц полилей пак се върна на мястото си.
А този в БКИ, не само той е виновен за соц усещането, милият…
Публикувано в Граждани, моля!
•петък,ноември 6, 2009 •
3 Коментара
•понеделник,ноември 2, 2009 •
1 Коментар
Миналата седмица нашият сквартирант от първия етаж ни гостуваше. Той е от Молдова, и в личния си блог пуска статии „Историята на румънците“ и подобни, на румънски език. Понеже молдовците са етнически румънци, те са също като румънците сърцати родолюбци.
Цялата публикация ‘Румънски национализъм’
Публикувано в Граждани, моля!
•понеделник,септември 14, 2009 •
3 Коментара
Баба почина преди точно три месеца. Още е пред очите ми, изпълнена с обич, смалена от старостта. Тъжна ме чака на пътя. Обещах й да си ида в края на май, а тя в средата на юни ми казваше скръбно по телефона – нали каза, че ще дойдеш, кога ще си дойдеш.
Дойдох си за погробението й…
Да говоря с тебе
Публикувано в Планината Буржунь
•петък,май 29, 2009 •
Вашият коментар
Моят скъп приятел М. има рожден ден днес. Не съм го забравила, но съм далече, и гласът ми би се стопил сред многото пожелания във фейсбука.
Вчера гледах интересен ранен филм на Уон Кар Уай, Ashes of time. И си спомних тръпката, с която си правихме малки шантави подаръци като рисунки, картини, шишенца с нещо си и камъчета. Сега мога само да изпратя малко снапшотове от филма, защото е красив и вдъхновяващ, и да кажа на М., че е много специален човек.
Пожелавам му да бъде един ден щастлив и обикновен. По-малко лично изкуство в повечето случаи означава повече щастие. Нека бъдем просто консуматори;)






Публикувано в Разни и всичко...