За един соц полилей

Вчера бях на концерт в Българския културен институт в Будапеща. Песни на Лист, пиано и сопран. Докато се унасях в музиката задълбочено, повърхностно се вглеждах в зелените фигурални тапети на стената, кафявите дървени рамки и таван, жълто-кафявите плюшени фигурални завеси, полилеите от прозрачни пластмасови плочки. Сглобени в нещо голямо и кръгло епично, на етажи. И, о, осъзнах, че това е копие в голям мащаб на полилея в нашата детска стая. Който познавам много задълбочено, защото собственоръчно съм го разглобявала. Мразех как затъмняваше стаята, а милата ми майка беше толкова разстроена, помисли, че съм го счупила някак си… Та аз заминах нанякъде и детската стая вече не беше подвластна на моя вкус, и стария соц полилей пак се върна на мястото си.

А този в БКИ, не само той е виновен за соц усещането, милият…

Храна за стомаха

Рецепта за лека и здравословна вечеря

Тя се състои от
1.Къри от пълнозърнест ориз/кафяв ориз/
2.Какаов крем
3.Зелен жасминов чай

Румънски национализъм

Миналата седмица нашият сквартирант от първия етаж ни гостуваше. Той е от Молдова, и в личния си блог пуска статии „Историята на румънците“ и подобни, на румънски език. Понеже молдовците са етнически румънци, те са също като румънците сърцати родолюбци.

Баба

Баба почина преди точно три месеца. Още е пред очите ми, изпълнена с обич, смалена от старостта. Тъжна ме чака на пътя. Обещах й да си ида в края на май, а тя в средата на юни ми казваше скръбно по телефона – нали каза, че ще дойдеш, кога ще си дойдеш.

Дойдох си за погробението й…

Да говоря с тебе

Честит рожден ден, М.!

Моят скъп приятел М. има рожден ден днес. Не съм го забравила, но съм далече, и гласът ми би се стопил сред многото пожелания във фейсбука.

Вчера гледах интересен ранен филм на Уон Кар Уай, Ashes of time. И си спомних тръпката, с която си правихме малки шантави подаръци като рисунки, картини, шишенца с нещо си и камъчета. Сега мога само да изпратя малко снапшотове от филма, защото е красив и вдъхновяващ, и да кажа на М., че е много специален човек.

Пожелавам му да бъде един ден щастлив и обикновен. По-малко лично изкуство в повечето случаи означава повече щастие. Нека бъдем просто консуматори;)